Училище

Така. И ето, крайно време беше да стигнем до една наистина много важна тема, касаеща живота на младите днес. Училището. Тази институция, която по принцип трябва да дава и възпитание и образование. Поне някога беше така. Но след 1990 година всичко се промени.  Когато идва демокрацията или още наречената "свободия", промяната се отразява лошо на всички екзистенциални аспекти на народа. В случая говорим за образование. Тъй като смисъла на даскалото е загубен и потънал в забрава някъде в миналото. Остава само едно - да учим до 10 клас. Колкото да можем да пишем, четем, смятаме, и да си изградим някаква представа какво ще следваме. От там нататък или да напускаме и да се подготвяме сами в къщи, или да продължим до 12 клас, но не със сума ти предмети дет няма да ни потрябват никога и само ще ни разсейват. Ще дам пример със себе си. Аз искам да се занимавам с история, ама чиста история. Да ставам историк. За това ми трябва само история. Но не. Аз трябва да уча и за география, и за математика, че и матура по български държах. И ко? Дет общия ми успех е 5.20, ама по нищо не съм учил, освен история. И така и сега съм завършил ученилището и нищо не съм научил. Чувствам се същия идиот :p . Така че за мен тези 7 години (от 5 клас до сега) са били пагубни и загубени години от моя живот. Ходенето на даскало е вредно. Губи се времето на децата с простотии, които могат да бъдат научени от книги или интернет (при нужда). Но нека да поговорим за учителите. Професията-учител е призвание, поне така беше. Днес е просто едно досадно задължение, тъй като заплатите са ниски, децата - невъзпитани. Разбирам до някъде учителите. Но ще дам пример с точно трима учители, които са ми преподавали.

Ще започна с даскала ми по философия - С.Димитров. Добър е ерудиран човек. Някогашен университетски преподавател, но после, изместил се в гимназията. Но човека си беше несериозен и неорганизиран в часовете. Пишеше шестици наляво-надясно. Дори и незаслужил да си пак си отличник. Иначе като човек много сладкодумен и приятен. Имал съм честта да говоря с него.

Продължавам с Г.Симеонов. Той ми преподаваше само в 12 клас. Най-неприятния от всички, при които съм бил. Човека си беше измислил някаква лична вражда с майка ми, обиждаше я пред мен, както и фамилията ми. Пак не се вижда кви гадни жълти и криви зъби имаше. Горкия комплексар. Въпреки обидите му, аз си траех и ги преглащах и чаках деня. Деня, в който ще свърши  даскалото, ще си взема дипломата и ще тегля майната на тоя боклук. Успях да завърша с 6 при него де. Но все пак минах през доста огън в часовете му. Горкия Симеонов. Хахаха. Оцелях, щото съм по-умен и по-красив от него. А търпението е всичко. На едно от контролните му всички имахме 6, щото бяхме дошли само 8 човека в часа. за ко си говорим.

И ще завърша с моя идол за учител - Н.Харакчийски. Мъдър, добър и много ерудиран историк. Предоваше ми от 9 до 11 клас. Жалко, че си замина. При него научих и много история, и много истини за живота. Щото се виждаме често с него и сис говорим. Това е баш-учителя. Ей такиз кат него по-често да се раждат, щото България от такива даскали има нужда, а не някакви псевдо-даскали кат Симеонов. Хубавото при Харакчийски е, че е безпристрастен - слага всичко на елката и, кото излезе това пише. Но той е твърде добър и умен за някакво даскало и си тръгна да си подобрява живота. Тъй е. 

След всички тия тъпотий дет изписах сами си направете изводите за образованието в БГ.